Болницата

Имаше много пациенти в чакалната,а през всеки няколко минути вкарваха няколко пациента в операционната.Напоследък имаше много хора в бесъзнание с охапвания по врата.

Хелион влезе в болницата, тя търсеше някой да и превърже раната, тъй като я болеше при това не беше слабо.

Хелион можеше да изпитва болка,но ако не говореше с някого скоро нямаше да излезе от тук.Трябваше да се запише на рецепцията.

Тя пристъпи към рецепцията и започна диалог с човека отсреща:
-Моля Ви, трябва някой да ме превърже, кракът ми е много лошо ранен.-надяваше се на добрината на рецепционера.

Рецепционера си свожи цайсите и погледна раната.Видя,че в крака на момичето имаше стъкла и веднага повика лекар.Един млад доктор дошъл и я приел в една стая.С една пинсета извадил стъклото от кракът й след,което дизенфектира раната и я превърза.След това погледна ребрата на момичето и видя,че и там има рана,макар и малка.Превърза я и там,след което каза:
-Млада госпожице,трябва да лижите тук на леглото цяла нощ,иначе раната ще се отвори.-След което излезе

ПП. Искам или един пост 20 реда или два поста по 10 реда,щото ако са по-малки ще бъдат пвече постове.

Оххх трябва да сея тук през цялата нощ, ами ако глада се върне тогава нямам си ни най-малка представа какво да правя, но сигурно притесненията ще го върнат по бързо, ако не мисля за това може да не огладнея.Да но какво може да се прави тук цяла нощ нямам намерение само да лежа, отегчително е,това е болница какво ли интересно може да има тук за правене, ще направя няколко обиколки на стаята-помисли си Хелион и започна да кръжи около кревата след няколко минути от това и доскуча, а и се зави свят.-Може да погледна какво става отвън-замисли се тя,след което отвори вратата и се загледа навън.Погледа-погледа пък и омръзна, тя наистина се чудеше какво да прави не бе свикнала така.Тя бе отегчена и реши да погледне през прозореца, но нещо я разубеди тя реши да подремне легна на своето легло и задряма .

И тя зяспа,какво ли щеше да сънува.

Тя сънуваше как тича във черно пространство и чува кои познати кои непознати гласове, изведнъж черното пространство изчезва и тя се озовава в двора да детската градина в която е била, вижда своите "приятели" от детството, те всички я заобикалят и започват да и се радват.Всички отиват на катерушките и тя отива с тях.Всички започват да си играят и по-късно едно от момичетата отива до нея и с леко треперещ глас я моли за пари назаем тъй като няма пари а е много гладна, Хелион няма никакъв проблем със парите, тъй като баща и е много властен човек, и естествено не отказва, но в следващия момент всички момичета се оказват до нея и се надвикват да я молят за пари тя не издържа и се разплаква, след това отново се оказва в черното пространство.Затичва се и се озовава в училищния двор, звънеца бие, а тя тича кум входа на класната стая влиза на време сяда на чина и учителката започва урока.Отворете на страница ... и в този момент едно момче седящо да нея започва да и прави намеци, да я закача да я докосва, гали и да си играе с косата и, тя му се усмихва приятно.часът протича бие звънецът за междучасие, тя отива при момчето и го целува, в су6тия момент изкачат негови приятели и започват да ги снимат.Момичето е обгърнато в тъмнината за пореден път.Когато се появява следващата картина вижда битката с пияницата, Хелион вижда своите грешки и си вади изводи как да оправи непохватните си атаки, гледа процеса на изсмукването на душата след което потъва в мрака.Озовава се на път разделящ се на 2 от едната страна не вижда и чува абсолютно нищо, а от другата се чува много силен човешки рев.Тя се стряска и се събужда.
Що за сън-запита се тя-какво трябваше да значи или просто съм се уморила прекалено много?По-добре да не знам.

Изведнъжсилна светлина проблесна през прозореца и Хелион осъзна,че утрото е дошло.В този момент лекаря влена в стаята с усмивка и каза на момичето,че вече може да си ходи.

Хелион доволна стана, благодари и излезе от болницата.

И Хелион освободи болницата от пресъствието си.

Ето че Хелион се оказа на познато вече място.Още с влизането тя се запъти към рецепцията.
-Добър вечер.-Поздрави тя.-Моля ви трябва някой да ми помогне чувствам се доста зле, затова ви умолявам да бъде по бързо.-И тя направи уморена и отчаяна физиономия.

-Млада госпожице!Вече сте били тук и то скоро.Какво правите,че се наранявате?-Попита мъжа.Но сега нямаше време за въпроси.Веднага щом видя раните повика лекар,който я отведе в кабинет и я превърза и заши.Сега момичето трябваше да си почива даста,ако искаше да излезе от тук по-бързо.

Момичето знаеше че трябва да си почива доста, ако иска да излезе бързо от болницата, за това без много да му се бави се излегна на кревата, тя мислеше да полегне и да си помисли за своята битка която едва ли не спечели на косъм, ако не беше големият и късмет може би сега щеше да е мъртва.През главата и мина цялата битка, като се започваше от частта когато единия мъж и хвана ръката и пропусна гръбнака на другия, поредицата лоши удари, отбягвания и тежките рани, които пое и зареди които седеше в болницата в това положение.Тя целеше да си спомни абсолютно всичко с подробност, за да може да разучи бойната си система тази на противниците си, паденията и възходите си в тази битка, искаше да се подобри, защото не можеше нещата да остана така, не можеше да печели всяка своя битка на косъм и после да лежи в болница изключително дълго време.Трябваше почти веднага след като излезе от това място да се захване със своята тренировка, все пак сила, ловкост, бързина и логика не се развиваха като само се разхождаше по улиците и атакуваше хора когато и потрябва.Като за начало трябваше да направи една тренировка за възстановяване, после една за увеличаване на сегашните умения, а на сетне да напада хора за пари главно за пари, а парите да похарчи за ново оръжие тъй като добър войн не се ставаше само с конай и вече загубеното и ножче.Всичко това беше в главата и.
-Е всичко с времето си.-Каза тя гледайки към тавана.-но засега трябва да си почина, имам доста време да прекарам тук докато се оправя, а сега да измисля как да го прекарам.-Тя пусна телевизора и се загледа в него, но нито я интересуваше какво дават по него, нито го гледаше, колкото се интересуваше от своята битка и тренировка, създаваше си схеми за тренировките които и предстояха след излизането от това място на което беше затворена.Тренировката която беше измислила до сега се състоеше от леки упражнения от сорта на: Лицеви опори, коремни преси, набирания и обиколки на парка, а за бойният и стил не се сещаше за нищо докато изведнъж и прищрака. Тя пусна "Animal Planet" и се загледа, искаше нейният боен стил да е животински, за нейно щастие даваха за леопардите и тя се загледа дълбоко, как атакуват, как се предпазват, как бягат, наистина имаше намерение, да се бие като животно, за нейно съжаление нямаше къде да си записва, което означаваше че трябва да запомни всичко от първия път, но това на дали щеше да е проблем.След като предаването свърши, почна ловуването на мечките, бойният стил на змията, бягството на газелите и накрая защитата таралежа, от всичко това тя научи, че за да има перфектен боен стил тя трябва в атаките си да влага доста сила бързина и ловкост, в защитите ловкост и малко агресия, а в бягането отново ловкост и колкото се може повече бързина.След като изгледа всичките пет предавания тя реши да се почине по друг начин, като поспи.Тя загаси телевизора, обърна се на едната си страна и каза:
-Е сега да си поспя малко, а после ще тренирам.-След което се онесе и заспа в дълбок сън.

На момичето й трябваха още няколко часа почивка,за да може отново да се движи нормално.Сутринта дойде и една медицинска сестра и й донесе закуска.
-Довечера излизате от тук госпожице.Между другото един лекар ме помоли да ви задам няколко въпроса.Ще започна с въпроса от къде имате тези наранявания.Раните в ребрата,край бъбреците и стария белег на крака?Второ къде са родителите ти и къде живееш?-Попита сестрата,докато държеше една блънка,за да я попълни.-След като ми отговориш попълни тази бланка.-И й подаде бланката.

-Първият път когато дойдох бяхме пийнали по една-две бири с приятели, страхувам се, че не мога да ви кажа кои са, и паднах върху няколко шишета, а за снощи... бях нападната от двама мъже.Искаха да ме изнасилят, но аз оказах съпротивление и решиха да ме убият, добре че съм тренирала това-онова преди време.Мисля че ги убих.За родителите ми...-В този момент тя направи много тъжна физиономия, дори почти се разплака.След това с доста хлипане, подсмърчане и разстроен глас каза-...Майка ми почина от рак, а баща ми не можа да го понесе и се самоуби, сега живея сама не много далеч от тук, тъй като татко ми имаше пари сега си имам всичко:Къща, пари да я поддържам и да се храня.

-Добре!-Каза усмихнато сестрата и излезе от стаята.Сега момичето трябваше да изчака само няколко часа и щеше да може да си отиде.

Тя избърса очите си, излегна се и зачака да минат тези няколко часа, защото знаеше, че я чакаха тренировки и трябваше да си почине преди те да започнат.

Но времето минаваше бавно и сяка минута и се струваше като час.

-Е явно тази няма да я бъде, трябва да заздравявам но ако седя така времето няма да мине бързо, даже напротив, ще минава адски бавно.Я да стана да се разтъпча пък после ще го помисля.-Помисли си тя и стана от кревата.Направи няколко обиколки на цялата стая но така също не минаваше бързо за това седна и си припомни какво е гледала малко по рано.Все пак не искаше да забрави всичко.След като си припомни тя погледна часовника и си помисли:-Хайде бе, това време няма ли да минава по бързо, ако продължава така ще полудея до края, а после ще ме прибират в лудница, та да си поседя и там още кой знае колко време!-След това пусна телевизора и се загледа в някаква комедия.

С телевизора може би времето щеше да мине по-бързо,но стрелкат на часовника не се беше помръднала много.

Е, наистина времето не минаваше бързо, а и Хелион искаше да добие сила възможно най-бързо, но трябваше да седи още доста.В главата и се въртеше мисълта как да измисли начин за по-бързо излизане от болницата може би, ако беше говорила с някоя сестра или доктор и каже, че е добре, можеше да я пусне по-рано от очакването.Това и направи повика една сестра и каза:
-Извинете може ли да си отида по рано, чувствам се наистина добре, здрава и свежа.Просто не виждам смисъл да седя тук и да ви товаря, ако се чувствам добре.-и след думите си се усмихна весело на сестрата.Разчиташе дамата да се върже и да и каже, че може да си ходи, ако наистина се чувства добре.

-Ама госпожице,вие можехте да си тръгнете още вчера ако искахте само трябва да побпишете,че освобождавате болницата от отговорност,ако ви се отгори някоя рана или ви се случи нещо.-И сестрата и подаде докомента.

Момичето взе документите и ги подписа, След което се облече и си тръгна.

Сестрата въздъхна тежко и излезе от празната стая.