Парка

Ето че момичето се завърна в парка мисълта която я тревожеше е как да набави пари, седна на една пейка и се замисли дълбоко.
-Ами ако убия някой и му взема парите, но трябва да внимавам много защото кой човек разполагащ с пари е готов да се остави незащитен.-тя гледаше в една точка и се чудеше какво да прави
-За работа съм твърде малка, кой ще ме вземе?-мина и през ума.

Момичето стоеше на пейката,а ноща вече се спускаше над земята и с идването на мрака хората в парка намаляваха все повече и повече.

Тя реши че със спускането на нощта идва и нейният ред.Трябваше да намери някой горе-долу безобиден с някакви пари които да вземе.Стана от пейката и реши да се разтъпче, може би в тази си разходка тя щеше да намери своята следваща жертва-мислеше си тя, а и от друга страна искаше да "похапне" 1-2 душички, но те не и трябваха толкова много от колкото тя ги искаше, чувството от изпитата душа на пияницата и бе харесало.

С спускането на ноща обаче безащитните души си отиваха все по-бързо и по-бързо,а на тяхно място парка се пълнеше с все повече въоражени пияници и наркомани.Хелион трябваше да побърза ако искаше да хване някоя по-слаба душа.

Момичето започна да се оглежда за някой по усамотен беззащитен човечец, трябваше да действа.Тя вървеше ли вървеше ли вървеше около нея нищо не и правеше впечатление търсеше човек и нищо друго, тази мисъл наистина я изпиваше.Вървеше оглеждаше се, вървеше оглеждаше се, но не намираше никой това взе да я влудява и притеснява.Не се чувстваше добре, дали се бе пристрастила към човешките души или се бе притеснила за парите или за това че не намира човек никой не знаеше.Обвзе я една еофория:
-Ами сега, ако не намеря никой,ако няма пари или се окаже прекалено силен за мен-мислеше си докато вървеше.Очевидно бе полудяла-тревожеше се и вървеше нервно и напреднато.Не знаеше какво и се случва, единственото което и бе в главата бяха пари и души.
-Но защо няма никой?-запита се тя.-Как не мога да си харесам никой.Нека поседна и загледам хората отново и без това се уморих.-и седна.Поогледа хората,поогледа и пак стана, нервно крачеше като постоянно забързваше а после забавяше.Наистина се чувстваше объркана.

Със спускането на мрака добрите хорица бяха намалели значително много.Хелион успя да се натъкне на два индивида,които си седяха да една бейка и разцъкваха карти.До тях стояха болтилки бира,а в ръкавите сигорно някой асак.Избора какво да прави беше изцяло на момичето.

Тя се приближи към тях с ни най-малка идея за атака.Попита ги:
-Момчета нещо против да поразцъкам с вас?-надяваше се да я пуснат и да се заговорят.За сега нямаше план за действие трябваше да измисли с времето, не можеше да ги загуби.

Мъжете я изгледаха странно и й казаха:
-Какво прави едно малко момиченце тук сама по това време?Всеки човек би могъл да те нападне,стига да иска.Кажи ни къде живееш и ние ще те изпратим до вас.-Казаха уверено те и станаха от пейката,за да придрожат момичето до тях.
Изведнъж момичето изпита едно познато за нея вече чувство.Усети,че тялото й се нуждаеше от душа и то бързо.Момичето започваше да огладнява,а когато един Баунто огладняваше той се осверипяваше.

-1 реатсу

-Ми ако наистина държите може един да дойде не е нужно да идвате и двамата не съм далеч.-каза тя надявайки се да се хванат на клопката и да се разделят, след това се усмихна.Гладът наистина я влечеше затова надеждата и бе в този капан, превъзхождаха я бройно и тя не смееше да се изправи срещу двамата, все пак дори не знаеше дали са въоръжени.Гладът я настигаше, но тя се опитваше да се сдържи, защото знаеше, че ако импровизираният и план успееше я чакаше вкусно "замезване" и малко парички предполага се.
-Е кой от вас ще дойде?-попита тя, като не смени дори за момент лъчезарната си усмивка от лицето.Това бе част от коварното и омайване на жертвата, то служеше като един вид по-тежък алкохол след вече изпитата бира.

-О,не се безпокой за нас.Без това мислим после да отидем в някой бар,тачаке ще дойдем и двамата с теб.След,което тримата тръгнаха на там където ги водеше Хелион.А тя самата започваше да не може да се одържа все помече и повече от глад.След малко тримата пешеходци напуснаха парка.

-1 реатсу

ПП. Ся ще ти направа една мисия и там ще пишеш.

Хелион влезе в парка.Целта с която беше там бе тренировка.Трябваше и повече сила,бързина и воля, но тъй като раните и не бяха заздравели напълно не трябваше да се напряга изведнъж, затова реши първо да разгрее и започна да обикаля парка тичайки с умерено темпо.тя направи 5 обиколки и седна да почине, защото парка не беше никак малък.След десетте минути почивка, които си даде, тя стана, направи още пет обиколки и после пак седна да почине.Изтекоха десетте и минути, ето че стана да тренира отново.Застана на два крака и започна от главата правейки пълни кръгове, въртейки я в една посока десет пъти, а след това в друга посока също десет пъти.Направи почивка от две минути.След като това време мина тя продължи с рамене, завъртайки десет пъти напред след това десет пъти и назад.Направи още една двуминутна почивка, но за съжаление тук идваше време за проблемните места: ребрата и кръста.За да не го натоварва много тя започна с кръгови движения на ханша десет пъти наляво и десет надясно.Тук определено и трябваше по голяма почивка или шевовете щяха да се пръснат.Затова тя почина десет минути, с изтичането им дойде време за следващото упражнение, то напрягаше кръста, но не в големи граници.Започна да се навежда напред докато пипнеше пръстите на краката си, а после се изправяше.Направи това упражнение само пет пъти защото се измори и раните я заболяха, но за щастие съвсем малко, направи десет минутна пауза и повтори предното упражнение отново заедно с паузата и започна да прави клякания, но тъй като не се натоварваше от тях направи двадесет и почина десетина минутки.Когато те изтекоха тя стана и направи пет обиколки на парка но с по-бързо темпо от предишното и за сметка на това почивката и се удължи от десет минути на петнадесет, след което започна с малко по-натоварващи за тялото упражнения.Започна с лицеви опори, направи десет, почина пет минути и повтори процедурата,следващата и стъпка беше да направи десет набирания за клона на една дърво и да отдъхне за двадесетина минутки, да повтори и после дори да потрети, а накрая направи и двадесет коремни преси почина около тридесет минути и само да повтори защото щеше да се пръсне по шевовете които така или иначе бяха пресни и не беше много полезно да ги къса отново.
-Е за днес беше това пък утре отново.-каза тя и приключи своята тренировка.

Статистиките получени от тренировката нека да са по преценка на админите.

Момичето явно имаше голям хъс,но обиколките който направи общо не бяха повече от 3,защото напка беше голям,а нейната сила малка.Упражненията не бяха пълноценни,заради раните и ако продължаваше да се напрага наистина щеше да скъса някой шеф.Заради дългите й почивки и тренировка ноща дойде и парка започна да се опразва.Изведнъж звездите на небето се скриха.Задуха силен вятър,а когато момичето погледна пред себе си там стоеше Кога(За тези,който не знаят това е Баунтото с желязната кукла),който гледаше сериозно и след секунда каза:
-Извади оръжие момиче и се бий.-Извече Кога

Точки от тренинга:

сила +5
бързина +3
воля +2
ЕХР +5
вдигаш ниво имаш 10 точки за разпределяне.

-Аз?!-Каза Хелион и се огледа.-Та дори нямам кукла, за разлика от теб, а пък и съм ранена има шанс да сцепя шевовете, но това не означва, че ще ти се дам просто така.-И тя извади единия конай от джоба си и застана в позиция за бой.Седеше и не мърдаше, чакаше опонента да нападне пръв, защото наистина имаше голям шанс да разцепи шевовете и то сериозно.-Е хайде де, няма ли да идваш?-попита тя и се усмихна.

Мъжът изгледа момичето и й каза:
-Защо стоиш там скована като някакво дърво.Ако стоиш така ще умреш....Господи какъв бездарник.И мъжът тръгна към момичето с бавни крачки.

-Чакам да нападнеш, нямам намерение да разпорвам шевовете толкова рано в битката.Трябва да се позадържа поне малко.Иначе няма да е интересно, нали така?-Каза момичето и направи доволна физиономия, след което отново зачака да бъде нападната от човека приближаващ се.Тя знаеше че няма шанс, но не искаше да се предава без бой.-Е хайде де няма да те чакам цяла вечност и се затича към едрия мъж използвайки коная.Целеше да го нападне директно в коляното с пълна сила за да го обездвижи и когато опонентът контрира да отбегне до каквато степен е възможно.-Приготви се идвам извика тя когато вече тичаше към него.-Този вик бе с цел да му отвлече вниманието докато си бърка в джоба да извади втория си конай с който трябваше да го наръга в ребрата и да отскочи заедно с оръжията си.-Може би тази идея няма да се получи, но съм длъжна да опитам пък кой знае.-помисли си тя, но вече беше твърде късно за разсъждения, тя вече бе стартирала атаката и нямаше как да я спре, бе набрала прекалено голяма инерция.

Тя се изправи, направи скок назад, прибра единия конай в джоба си, а другия хвана с две ръце, но не в стил "катана", а в стил "късо копие", след което каза с доволна усмивка на лицето си:
-Само разгрявам все още.Не си мисли че това е всичко!-Имаше още доста да опитва докато го нарани, защото той беше доста силен.Реши да направи следващият си ход.Тя бе решила да го напада от близко, нямаше намерение, да хвърли конаите си, защото не трябваше, да остава без оръжие, последният път когато това се случи, Хелион едва не умря.Трябваше да вложи доста сила енергия и концентрация, за да успее да го одраска.Този път идеята и беше да нападне в ръката, отново извади второто си оръжие и се затича.Точната и идея беше да нападне с двата коная в едната ръка и ако той замахне с другата да промени посоката на единия към дланта на замахващата ръка.

Мъжът просто изчака момичето да се приближи достатъчно и вдигна ръката си високо в въздоха,като след това удари момичето с шамар,който я прати на два метра от него.Очевидно беше,че Кога не искаше да я наранява,а искаше просто да я изпробва.
-Господи!Да се надяваме,че като "загрееш" ще бъдеш по-добра.За да успееш да ме удраскаш,ще трябва да правиш атаки,който са поне три пъти по-бързи,по-силни и по-ловки.-Засмя се Кога.

Когато момичето започна да тича около Кога той каза:
-Надявам се тази ти атака да е по-добра.-След като тя хвърли куная в гръб той наистина беше много изненадан,защото до сега тя не смееше да хвърли оръжието си.Когато го направи той нямаше време да отбегне тази атака,така че единственото което му оставаше беше да освободи реатсуто си.Изведнъж цалата атмоствера се растресе.Атаката на момичето спря,както и летящия кунай.Хелион се просна на земята и не можеше да мръдне,докато траеше ефекта на реатсуто му.След,като спря тя се чувстваше сякаш някакси скапана.беше и тредно дори да диша,да не говорим,когато траеше ефекта на освободеното реатсу.Кога просто се осмихна и каза:
-Признавам тази атака наистина ме изненада.Ако беше по издръжлива и продължавах да съм толкова несериозен може би щеше да ме раниш.Но изглежда,че тази битка приключи,прав ли съм?

Хелион:
Всички статове намалени с 82%

Сила- 2
бързина- 2
воля- тя не се бара
контрол- 1

Това е само временен ефект.

Кога вече не изпитваше никакви затроднения да спре момичето.Тя вече идва се движеше.След последната си атака той просто се дръпна ав страни и й заби един тупаник в лицето,което я прати в бесъзнание.Кога я грабна под мишница и тръгна на някъде.

Пиши в Скривалището на баунто.

микеле се разхождаше в парка

Той виждаше зеленината в парка.Можеше да усети природата,но имаше чувството че го наблюдават.Трябваше да внимава или просто да си пордължи спокойно напред.

Микеле имаше чуството 4е някои го наблюдава . Той продалжи да се разхожда из парка и остана на пръв поглед спокоен ,но все още незнаеше кой или какво го следи.Незнаеше дали е приятел или врак.